ЧЕЗ - митове и реалности

Мит:

ЧЕЗ подменя електромери когато и както си поиска.

Реалност:

Подмяната на електромери е законово задължение на всички електроразпределителни компании. В ЧЕЗ тя се извършва в съответствие със  законодателството на Република България. Подмяната е от полза за клиентите. Тя гарантира качество и точност на измерването. ЧЕЗ Разпределение България има ясно разписана процедура за подмяната на електромери, която е разработена така, че в максимална степен да защитава правата на потребителите.

При всяка подмяна задължително се съставят констативни протоколи, които се подписват от служители на ЧЕЗ от една страна, а от друга - от собственик на имота или от двама независими свидетели. Достоверността на данните се удостоверява със снимки на демонтирания е  монтирания електромери, на които се виждат фабричния номер и показанията на всяка една от тарифите на електромерите. Данните се съхраняват в системата на ЧЕЗ.

Преди всяка подмяна служители на ЧЕЗ посещават съответния адрес и разговарят с домоуправителя или представители на етажната собственост, за да се определи подходяща за двете страни дата за подмяната. На входа, на видно място, се разлепва съобщение, с което клиентите се уведомяват за датата  за извършване на подмяната и се предупреждават, че това ще наложи временно спиране на електрозахранването за определен период от време. Не по-късно от 48 часа предварително информацията за планираната подмяна на електромери се публикува в поне три национални медии и на сайта на компанията.

Не се извършва подмяна на електромери, без да бъдат съставени констативни протоколи, да бъдат направени снимки и клиентите да бъдат уведомени предварително.

 

Мит:

ЧЕЗ подменя електромери без собственика да се подпише на протокола за подмяната

Реалност:

Протоколите от подмяната се подписват от служители на ЧЕЗ от една страна, а от друга - от двама независими свидетели или от собственик на имота, негов роднина, наемател или домоуправител.

ЧЕЗ е единственото електроразпределително дружество в България, в чиито общи условия е предвидено изискването за двама свидетели на подмяната. Това е с цел по-голяма прозрачност, но допълнително усложнява работата ни.

 

Мит:

Напрежението на доставяната електроенергия не отговаря на стандартите за качество и е извършвана манипулация на съоръженията при извършване на измерванията в част от проверяваните от ДКЕВР случаи.

Реалност:

Проверката на ДКЕВР не е направена чрез случайна и представителна извадка от всички клиенти на ЧЕЗ, а на 33 преднамерено избрани случаи, по които има депозирани жалби и оплаквания от клиенти. Резултатите от инсталираните измервателни уреди показват, че качеството на електроенергията отговаря изискванията на Българския държавен стандарт (БДС) при 18 от 33-те направени проверки, за които са подадени оплаквания от клиенти. Установени са 15 несъответствия, което е минимален дял – едва 0,0007% от нашите общо над 2 милиона клиенти. За случаите на несъответствие, ЧЕЗ Разпределение се е ангажирала да инвестира в обновяване и реконструкция на мрежата и съоръженията  за подобряване на качеството на доставяната електроенергия.

Неоснователни са съмненията на проверяващите за извършвана манипулация на съоръженията по мрежата в 5 от проверяваните случаи. Експлоатационният персонал на ЧЕЗ Разпределение не може да регулира напрежението без преди това да е прекъснато захранването, защото по този начин рискува живота и здравето си, а за периода на 7-дневните измервания на качеството на доставяната електроенергия не е отчетено нито едно прекъсване на напрежението на съответните трансформатори.

ЧЕЗ е изготвила и спазва Методика за проверка на качеството на доставяната електроенергия. Всички сигнали за напрежение, по-ниско от стандартното, се проверяват с монтиране на сертифицирани от независима лаборатория измервателни уреди за период от 7 денонощия. Данните от измервателния уред се обработват автоматично от специализиран софтуер, показващ процента на отклонение в качеството на доставяната електроенергия и графиката на захранващото напрежение. Софтуерът не позволява манипулиране на записаните данни от измервателния уред. За резултатите от направеното измерване се подготвя констативен протокол, който се предоставя на клиента, заедно с информация за планираните мерки от Дружеството във връзка с подобряване на качеството на доставяната ел. енергия и тяхното изпълнение. При установяване на отклонения от одобрения от БДС стандарт за качество на електроенергията се предприемат необходимите технически действия за отстраняването им.  В някои от случаите, показващи отклонение от БДС се касае за извършването на сложни и големи по обем технически дейности, например при значително увеличен брой на потребителите. В този случай се налага изграждане на нов трафопост или цялостна реконструкция на мрежата, което се залага в инвестиционната програма на дружеството.

Направените от одитния екип на Регулатора проверки за качество на доставяната електроенергия са предимно в малки населени места и вилни зони, с много малък брой потребители. Опитът на ЧЕЗ показва, че в по-малките населени места има по-чести случаи на масово нерегламентираното ползване на електроенергия, което е една от причините за претоварване на системата, прекъсвания и влошаване качеството на електроенергия.

Наясно сме, че в някои региони има отклонения от стандартите и проверяваме всеки получен сигнал. За да приведем качеството на електроенергията в стандартните рамки в дългосрочен план обаче, са необходими по-големи инвестиции в мрежата. През последните 9 години ЧЕЗ винаги е призовавала за признаване на повече инвестиции в мрежата, но досега регулаторът е одобрявал по-малък от предложения размер. В своите ценови предложения през периода 2005-2013 г. ЧЕЗ е предложила да й бъдат признати инвестиции в мрежата в обем на общо 1,177 млрд. лева, но Държавната комисия за (ДКЕВР) е одобрила едва 64% от тази сума.  

Въпреки ограничените инвестиции, ЧЕЗ е направила много за подобряване на състоянието на мрежата и  качеството на доставките. Благодарение на инвестираните през последните 9 години 728 милиона лева ЧЕЗ Разпределение присъедини над 70 хиляди стопански и битови потребители; намали технологичните загуби до 11,98% през 2013 г. и ограничи средния брой на непланираните прекъсвания на клиент за една година с 55% за периода 2009-2013 г.

 

Мит:

ЧЕЗ Разпределение нарочно завишава разходите си, за да се вдига цената на тока.

Реалност:

„ЧЕЗ Разпределение България“ АД не завишава разходите си, за да се увеличава цената на тока. Няма как ЧЕЗ Разпределение да завиши цената на тока, при положение, че Дружеството е изразходвало много повече средства за лицензионната си дейност в България отколкото са били признати от Регулатора в цената на електроенергията. Разходите за инвестиции, амортизации и оперативни и административни нужди надвишава с над половин милиард това, което е одобрил Регулаторът. При признати малко над 1 млрд. лева за периода на одита, ЧЕЗ Разпределение е вложило над 1,6 млрд. лева. Този половин милиард, който е инвестирн допълнително е за материали, за амортизация, за инвестиции, за заплати. Всичко това е описано в редовните, годишни, одитирани отчети, които Дружеството внася в ДКЕВР всяка година. Тези пари не са били отразени в цените. За тях не е получена никаква възвръщаемост.

Постигнатите от Дружеството икономии от около 140 милиона лева от по-ниски технологични разходи за целия период не могат да компенсират реално изразходваните 500 милиона лева, непризнати от ДКЕВР, разходи за лицензионната дейност на Дружеството.

Горната граница на технологичните разходи е стимул за компаниите да инвестират  в намаляването им. Благодарение на усилията на ЧЕЗ Разпределение и направените вложения, Дружеството успя да намали наполовина технологичните разходи от 2005 г. Категорично не е вярно, че по този начин са ощетени клиентите на Дружеството. Напротив, спестени са средства, които са влагани в мрежата, за да се подобрява качеството на услугата, това означава добре свършена работа.

 

Мит:

ЧЕЗ злоупотребява с господстващо положение във връзка с определяне и налагане на необосновано високи цени на достъп до стълбовната електроразпределителна мрежа ниско напрежение, с което се предотвратява, ограничава и нарушава конкуренцията.

Реалност:

ЧЕЗ не злоупотребява с господстващо положение.  Електрическите стълбове са собственост на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, а цените за отдаване под наем са определени икономически обосновано и законосъобразно, на пазарен принцип, при отчитане на всички допълнителни разходи, свързани с това, и от лицензиран оценител.

  

Мит:

ЧЕЗ предлага увеличаване на цената на електроенергията

Реалност:

ЧЕЗ не предлага увеличаване на крайната цена на електроенергията, а призовава за по-балансирано разпределение на дяловете на различните участници във веригата производство-доставка на електроенергия, което да гарантира интересите на крайните клиенти. Компанията призовава за прозрачно, справедливо и равнопоставено определяне на цените на електроенергията.

През последните години делът на ЧЕЗ в крайната цена непрекъснато се понижава, като от 13% през 2006-2007 г. той достигна 0,9%. Така в момента от всеки 100 лева сметка за ток ЧЕЗ разполага с 90 стотинки, за да извършва дейността си. Само през 2013 г. ДКЕВР понижи с 90% дела на компанията, като същевременно делът на НЕК, ЕСО и производителите бе увеличен с 11% до 82,45% от крайната цена. Така в ЧЕЗ остава най-малък дял, а същевременно той е най-важен за качеството на електроенергията за крайните клиенти. Подобна небалансирана структура на цената на електроенергията противоречи на основния принцип в ЕС, където всички части на веригата се развиват балансирано.

С внесеното предложение в ДКЕВР в края на март ЧЕЗ призовава делът й във веригата да бъде възстановен до равнище, което ще позволи на компанията да развива най-голямата електроразпределителна мрежа в страната, с дължина над 60 хил. км и да подобрява обслужването на над 2 милиона клиенти. Запазването на сегашния минимален дял на ЧЕЗ в крайната цена не само ще забави постигането на желаните параметри, но и ще задълбочи вече съществуващите проблеми  на електроразпределителната мрежа. 

В предложението на ЧЕЗ са включени намален обем технологични разходи, които компанията очаква да направи при извършване на своята дейност за следващия ценови период. С последното ценово решение от 30 декември 2013 г. ДКЕВР намали признатите технологични разходи на електроразпределителното дружество от 10% на 8%, докато реалното им ниво за 2013 г. е 11,98%. То е постигнато благодарение на инвестираните в електроразпределителната мрежа 728 млн. лева в периода 2005-2013 г. Внесеното от ЧЕЗ предложение цели също покриване и на присъщите разходи за осъществяване на дейността по лицензиите, както и на тези които ще възникнат вследствие на въвеждането на балансиращия пазар. Разходите за балансиране са в размер на 6.5 млн. лева за „ЧЕЗ Разпределение България“ и 34 млн. лева за „ЧЕЗ Електро България“. В предложението си до ДКЕВР сме поискали да се намери справедлив компенсаторен механизъм, съгласно който средствата свързани със законовото задължение на крайните снабдители за изкупуване на енергия от ВИ да бъдат справедливо разпределени между всички крайни клиенти, присъединени към електроенергийната система. Не е редно само битовите клиенти и малките стопански потребители, които са на регулирания пазар, да поемат цялата тежест. Предложението на ЧЕЗ е съобразено само с необходимите приходи за изпълнение на лицензионната дейност на дружествата и следват обявените от ЧЕЗ ценови намерения през месец февруари 2014 г.

От стъпването си в България през 2005 г. ЧЕЗ е внесла в българската икономика над 2, млрд. лева. С извършените инвестиции ЧЕЗ обнови 30% от електропреносната мрежа, намали броя на непланираните прекъсвания на клиент за една година с 42% за периода 2009-2013 г., присъедини 70 000 нови клиенти и предлага близо 100 вида услуги.

 

Мит:

ЧЕЗ не прави нищо, за да уреди взаимоотношенията си с НЕК

Реалност:

Ръководството на „ЧЕЗ Електро България“ АД отправи конкретно предложение към НЕК за разумно уреждане на възникналите между двете дружества спорове, с което постави началото на прагматичен диалог в интерес на акционерите, служителите и клиентите на двете компании.

 

Мит:

ЧЕЗ не плаща на НЕК и така не изпълнява задълженията си по двустранните взаимоотношения

Реалност:

ЧЕЗ спазва нормативната уредба на страната и във всички свои действия се ръководи от принципа на върховенството на закона. В тази връзка спазването на лицензионните ни задължения  е приоритет, за да се гарантира сигурността на цялата енергийна система. Осигуряването на финансовата стабилност на „ЧЕЗ Електро България“ АД  и „ЧЕЗ Разпределение България“ АД е основен лицензионен ангажимент на дружествата.

Дружествата от Групата на ЧЕЗ в България не са спирали плащанията си към Националната електрическа компания (НЕК) и стриктно изпълняват задълженията си по двустранните взаимоотношения. За съжаление от страна на НЕК задълженията за компенсиране на разходите за изкупена по преференциални цени електроенергия, произведена от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ)и когенерации, не се изпълняват последователно и законосъобразно.  Припомняме, че Методиката за компенсация на разходите за зелена енергия, която беше приета от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР)с Решение No. 117/16.07.2013,  бе окончателно отменена с Решение на петчленен състав на ВАС по административно дело No 8627/2013.

Една от причините за сложната ситуация в сектора остава нерешеният  въпрос за компенсирането на разходите на крайните снабдители за закупуване по преференциални цени на електроенергия, произведена от ВЕИ и когенерации.  Това решение е изцяло в компетенциите и правомощията на независимата ДКЕВР.

В ценовото си заявление пред ДКЕВР за ценовия период 2013-2014 г. поискахме признаването и компенсирането на извършените разходи за изкупуване на електроенергия от ВЕИ и комбинирано производство за периода 2012-2013 г.

В изпълнение на своите лицензионни задължения и с оглед на предотвратяване на възможни усложнения в сектора, още на 08.07.2013 г. “ЧЕЗ Електро България“ АД се обърна официално към ДКЕВР с искане за одобрение за стартиране на процедура по избор на финансова институция за предоставяне на кредит за оборотно финансиране. Макар и временно, тази стъпка би била частично решение на създадения проблем с компенсирането на разходите на „ЧЕЗ Електро България“ АД за закупуване на електрическа енергия по преференциални цени от ВЕИ и когенерация.

С писмо от 02.10.2013 г. ДКЕВР ни уведоми, че с Протоколно решение 131/ 18.09.2013 г „отлага доклад и проект на решение“ относно заявление на „ЧЕЗ Електро България“ АД за издаване на разрешение за избор на финансова институция за предоставяне на кредит за оборотни средства. До момента не е получено становището на ДКЕВР.

На 10 февруари 2014 г. с писмо се обърнахме към ДКЕВР да даде указания на НЕК да върне на „ЧЕЗ Електро България“ АД всички дължими суми за изкупуване на електроенергия от ВЕИ и комбинирано производство.

Съгласно задълженията си по лицензия, публичната компания „ЧЕЗ Електро България“ АД предприе необходимите действия за събиране на дължимите от НЕК към „ЧЕЗ Електро България“ АД суми за закупуване по преференциални цени на електроенергия, произведена от ВЕИ и когенерации в поредица от писма към НЕК, последното от които е с дата 27.02.2014 г, No 26-155-11(1)/27.02.2014.

Предприехме посочените действия, за всяко от които сме уведомили регулатора, на фона на влошаващо се финансово състояние на дружествата. „ЧЕЗ Електро България“ АД приключи изминалата година със загуба от 16,4 млн. лева. Основни причини за това бяха двете намаления на цените през март и август 2013 г. и изрично некомпенсираните разходи за закупуване на електроенергия от ВЕИ, посочени в ценово решение на ДКЕВР № Ц-25/29.07.2013 г. В допълнение, считано от 30 декември 2013 г. цените на електроенергията бяха понижени отново.

Обезпокоени сме, че в публичното пространство се отправят  обвинения, които макар и напълно неоснователни, биха могли да окажат съществено негативно влияние върху пазара на ценни книжа с всички произтичащи от това последици. Припомняме, че от края на 2012 г. компаниите „ЧЕЗ Електро България“ АД и „ЧЕЗ Разпределение България“ АД са публични и акциите им се търгуват на БФБ. През 2013 г. несъстоятелни обвинения и заплахи към ЧЕЗ доведоха до срив в цената на акциите и спиране на борсовата търговия с акции на двете дружества. 

„Загрижени сме за създалата се ситуация. Проблем в енергийния сектор съществува и ние нееднократно сме сезирали писмено и устно компетентните органи, в т.ч. независимия ДКЕВР“, каза Петър Докладал, регионален мениджър на ЧЕЗ за България. „Очакваме възникналия проблем да се реши конструктивно, професионално и прозрачно при пълна равнопоставеност на всички участници в процеса“.  

Важността на проблема изисква постигане на обществен консенсус. Необходим е прагматичен подход, който да защитава интересите на потребителите в страната и акционерите в енергийния сектор. Създалата се ситуация рефлектира върху всички участници във веригата производство-пренос-разпределение- снабдяване. Декапитализирането на крайните снабдители, вкл. „ЧЕЗ Електро България“ АД би се отразило негативно на стабилността на цялата енергийна система на България и всички потребители. Компанията, която е краен снабдител на над 2 милиона клиенти, има своята важна роля за надеждното функциониране на българската енергийна система.

Намаляването на цените на електроенергията на три пъти през 2013 г. бе реализирано основно за сметка на електроразпределителните дружества. То доведе до рязко понижаване на дела на ЧЕЗ в крайната цена - от 9% в началото на 2013 г. до 0,90% в момента. Общо през 2013 г. делът на ЧЕЗ намаля с 90% докато делът на НЕК, ЕСО и производителите бе увеличен с 11% и в момента е 82,45% от крайната цена.

Компаниите от групата на ЧЕЗ в България са сериозни инвеститори в българската икономика и стабилни партньори на българските институции и общество. От стъпването си в България през 2004 г. ЧЕЗ е внесла в икономиката близо 2,3 млрд. лева. От тях над 1,5 млрд. лева са постъпленията в бюджета под формата на данъци, осигуровки, дивиденти и преки инвестиции за закупуване на ТЕЦ Варна и три електроразпределителни дружества. Отделно инвестирахме 771 млн. лева в мрежите и обслужването на клиенти за периода 2005-2013 г.

 

Мит:

ЧЕЗ генерира свръхголяма печалба, която изнася от страната

Реалност:

Като публична компания икономическите и финансовите резултати на ЧЕЗ са общо достъпни. За 9 години от стъпването на компанията на българския пазар нетната печалба на ЧЕЗ Разпределение България и ЧЕЗ Електро България е 379 млн. лева. За същия период положителният финансов резултат на двете дружества преди данъци и амортизации (EBITDA) е 937 млн. лева. През цялото това време ЧЕЗ реинвестира печалбата си, като влага средствата в рехабилитация и модернизация на електроразпределителната мрежа и подобряване на обслужването. До края на 2013 г. компанията е вложила 728 млн. лева в електроразпределителната мрежа, в подобряване на услугите и обслужването за своите клиенти. Като коректен данъкоплатец, от приватизацията насам ЧЕЗ е внесла в държавния бюджет 285 млн. лева под формата на преки и косвени данъци. На практика това означава, че под формата на инвестиции и данъци разходите на компанията надвишават 1 милиард и 13 милиона лева. Когато сравним сумата с печалбата преди данъци и амортизации, излиза, че до момента ЧЕЗ е на загуба от 76 млн. лева. Сами разбирате, че компанията все още дори не е започнала да възстановява вложените в приватизацията на електроразпределителните дружества 551 млн. лева. През 2010 год. ЧЕЗ изплати дивиденти с парични средства взети от първоначалната инвестиция в размер на 124 млн. лв., от които 83 млн. лв. на мажоритарния собственик ЧЕЗ а.с. и 41 млн. лв. на българската държава.

Мит:

Държавата гарантира на ЧЕЗ 100% възвращаемост на инвестициите, плюс печалба

Реалност:

С последните си две ценови решения от юли и декември 2013 г. за третия регулаторен период ДКЕВР промени регулаторната рамка и дружествата не получават възвращаемост от инвестициите, направени през текущата година. Тоест в определените от ДКЕВР крайни цени на електроенергията няма включени разходи и възвращаемост за инвестиции. Въпреки че в ценовия модел няма признати инвестиции, през миналата година ЧЕЗ вложи над 109 млн.лева в обновяване на мрежата в Западна България – средства, за които ЧЕЗ не получава никаква гарантирана възвращаемост.

Мит:

ЧЕЗ не инвестира в България

Реалност:

От стъпването си в България в началото на 2005 г. до момента ЧЕЗ е инвестирала в страната над 1,8 млрд. лева. В тази сума са включени 1,1 млрд. лева, инвестирани в закупуването на електроразпределителната мрежа на Западна България и ТЕЦ „Варна“, както и 723 млн. лева за поддържане, ремонт и модернизиране на мрежите и за подобряване на обслужването. Резултатът от тези инвестиции е налице - за девет години дружеството намали технологичните загуби от 22% до 12% и разработи близо 100 вида услуги.

Мит:

ЧЕЗ определя цената на електроенергията

Реалност:

Цената на електроенергията в България се определя от независимата Държавна комисия за енергийно и водно регулиране. До март 2013 г. държавният регулатор променяше цените веднъж годишно, като новите цени влизаха в сила от 1 юли. Промени в Закона на енергетиката, приети от Народното събрание на 27 февруари 2013 г., дадоха възможност на ДКЕВР да променя цените по-често от веднъж годишно. Както винаги досега, през последните девет години, ЧЕЗ ще продължи да изпълнява решенията на регулатора по предвидения в закона начин.

Мит:

Цялата сума от сметките за електричество остава в ЧЕЗ

Реалност:

Решенията за дяловете на отделните участници по веригата производство – пренос – доставка и за разпределението на крайната цена между тези участници се вземат от независимия държавен регулатор. В резултат на неговите решения, през последните години делът на ЧЕЗ в структурата на цената непрекъснато намалява. От 13,28% през 2009 г. той спадна до 9,28% през 2012 г. След последното решение на регулатора делът на ЧЕЗ в крайната цена намаля до под 1%. Така, ако през 2006-2007 г. в дружествата на ЧЕЗ са оставали 13% от крайната цена за битови потребители, то в момента от всеки 100 лева сметка остават 90 стотинки. Останалата сума отива при производителите на електроенергия, оператора на преносната система и Националната агенция по приходите.

С подобен минимален обем средства компанията трябва да поддържа и обновява и развива мрежата и да поддържа обслужването за своите клиенти. При това трябва да се вземе предвид, че ЧЕЗ доставя електроенергия на 3 милиона души, или почти половин България. На компанията се пада и отговорността да обслужва Западна България, където са някои от най-важните зимни курорти, тук е и столицата на страната, в която са концентрирани всички ключови държавни и обществени сгради и институции.

Мит:

ЧЕЗ не плаща данъци в България

Реалност:

Компаниите от групата на ЧЕЗ, които работят в България, са регистрирани в страната. Те работят съобразно местните закони и плащат предвидените от тях данъци и такси в България. Като коректен данъкоплатец, от приватизацията насам ЧЕЗ е внесла в държавния бюджет 285 млн. лева под формата на преки и косвени данъци. През 2010 год. ЧЕЗ изплати дивиденти с парични средства взети от първоначалната инвестиция в размер на 124 млн. лв., от които 83 млн. лв. на мажоритарния собственик ЧЕЗ а.с. и 41 млн. лв. на българската държава.

Мит:

ЧЕЗ е против либерализацията на пазара и разбиването на монополите

Реалност:

Ние в ЧЕЗ сме твърдо за отваряне на пазара и въвеждане на балансиращи групи, въпреки че това означава повече конкуренция за нас. Още със стъпването си в България ЧЕЗ дойде с готовност да помогне със своя опит в Чехия и Румъния и ноу-хау на държавната енергетика, на регулатора, на всички институции за това сложният по принцип процес на либерализация на пазара да протече бързо и качествено. Убедени сме, че с експертните си познания компанията може да бъде от голяма полза за България и българската енергетика.

Верният път за постигане на по-добри условия на електроснабдяването в България е отварянето на пазара и разбиването на монополния модел по цялата верига. Така хората ще могат да избират своя доставчик по това, което предлага, и ще могат да го сменят, когато са недоволни от него. И според нас това е най-добрият начин на регулиране на пазара.

Мит:

ЧЕЗ не спазва българското законодателство

Реалност:

Компаниите от групата на ЧЕЗ в България винаги са спазвали и ще продължат да спазват всички закони на държавата и да изпълняват своите законови задължения. Дейността на дружествата на ЧЕЗ в България подлежи на стриктен контрол и проверки от различни държавни институции. Всеки месец компанията публикува отчети в Търговския регистър. Всяко тримесечие и в края на годината дружествата на ЧЕЗ изпращат отчети в ДКЕВР. Дружествата, които от 2012 година са публични и акциите им се търгуват на борсата, са длъжни всяко тримесечие да подават финансови отчети и към Комисията за финансов надзор.

Мит:

ЧЕЗ иска да продаде бизнеса си в страната и да напусне България

Реалност:

ЧЕЗ не възнамерява да напуска България. Като отговорна компания, надежден партньор на държавните институции и добър данъкоплатец, ЧЕЗ има дългосрочни намерения за развитие на бизнес в България. Неведнъж сме заявявали, че искаме да останем и да продължим да работим на българския пазар. Отдаваме особено значение на България, защото съзнаваме голямата отговорност от това да обслужваме една трета от страна - член на Европейския съюз и нейната столица, където са съсредоточени всички основни функции на държавата. В тази ситуация компаниите на ЧЕЗ в България са изправени пред единствения възможен избор, подобно на много други компании – да адаптират бизнеса си и да търсят допълнителни възможности да намалят разходите си.

Денонощна информационна линия на ЧЕЗ: 0700 10 010

e-mail: zaklienta@cez.bg